На фокус

Ще посрещнем 2024 г. с действащо законодателство в сферата на индустрия с нулеви емисии, заяви евродепутатът Радан Кънев

 |  Прочетено: 460

Ще посрещнем 2024 г. с действащо законодателство в сферата на индустрия с нулеви емисии, заяви евродепутатът Радан Кънев на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София днес. В рамките на следващата седмица Европейският парламент има пленарно заседание в Страсбург, на което ще бъде приет регламентът за индустрия с нулеви емисии. Той ще влезе в преговори с правителствата, които ще завършат изключително бързо, тъй като там няма съществени противоречия, посочи още Кънев.

Пред българската тежка индустрия възможностите са огромни, заяви евродепутатът. Българският бизнес, университети и работодатели не са изостанали от подготовката си за използването им, но имат нужда от адекватна политическа и законодателна подкрепа, смята още той. Тежката индустрия води след себе си 2-3-4 пъти повече заетост в подпомагащата я индустрия – малки и средни предприятия. За да се случи всичко това, е нужен консенсус между политическите сили в България, заяви Кънев.

На пресконференцията бе представен финалният документ с препоръки за ускорено и устойчиво развитие на българската индустрия от проведената на 6-и октомври кръгла маса „Европейски регламенти за нулеви емисии. Да превърнем предизвикателствата пред България в успешен път за развитие“, организирана от евродепутатът Кънев и Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Тя е в отговор на индустриалния план на европейския Зелен път за преминаване към икономика с ниски емисии и оценка на националните възможности за индустриален растеж, както и едновременното приемане на два надграждащи се европейски регламента – за критични суровини и индустрия с нулеви емисии.

Една от препоръките е да се разработи „Национален индустриален план“ на основата на капацитета на секторите, попадащи в обхвата, анализ на ресурсите и възможностите за продължаване на веригите за производство на критични и стратегически суровини в страната, определяне на приоритетните за страната индустриални дейности, възползване от затруднени международни вериги на доставка и структура на подготовка на бъдещи кадри, обясни Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на БАМИ.

България е на шесто място в Европа по производство на цветни метали – това са над 360 хил. тона годишно, посочи той. Оловото е около 8 % от европейското производство, а цинкът около 4 %. Друг е проблемът, че след производството на тези първични продукти няма индустрия, която в достатъчно голяма степен да използва този ресурс, за да се развие, смята още Рангелов.

Европейският съюз усети зависимостта, която има от доставка от трети страни и основно Китай, заяви Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Повече от 50 % от медта в света се произвежда там, добави още тя. Паунова изнесе данни от 2022 г., които сочат, че в България се произвежда 540 хил. тона електролитна мед, олово и цинк. Целта е сами да започнем да произвеждаме част от изделията, свързани с нулеви емисии, съгласно Регламентите за суровините и за промишленост с нулеви емисии. Трябва да привлечем европейско финансиране чрез нашите добри проекти и да използваме този шанс, смята Паунова. Тя добави, че заетите в сферата в момента са около 14 хиляди души.