Писмо относно необходимост от спешни промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, с цел намаляване на тежестите върху българската промишленост от задължения за създаване на запаси за извънредни ситуации

ДО

ГОСПОДИН БОГДАН БОГДАНОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

              Като представители на производителите от базовите индустрии, обединяващи едни от най-големите българските предприятия с висок принос в промишлената продукция и износа на страната, искаме да поставим пред Вас един изключително важен проблем, който вече трета година не намира решение. Оказва се, че както нашите членове, така и много други стопански субекти, в различни отрасли и с най-разнообразен предмет на дейност, са изправени пред непреодолими технически, административни и финансови трудности от наложените им по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) задължения да създават запаси за извънредни ситуации от течни горива, с каквито не боравят и за чието съхранение нямат необходимите условия.

              Проблемите започват след промени в закона през 2020 г., които разширяват обхвата на нефтопродуктите, за които се създават запаси за извънредни ситуации. Към традиционните нефтопродукти - течните горива, чиито внос до тогава е предмет на регулацията, са добавени и други продукти от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на ЕП и на Съвета относно общата статистика за енергийния сектор. Промяната в чл.2, ал.4 на ЗЗНН въвежда задължения за вносители на други енергийни продукти да създават и поддържат със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации. Включени са предприятия от преработвателната промишленост, които внасят твърди продукти само за собствено потребление и не извършват търговска дейност с горива. Вносът осигурява необходими за производството суровини и от тях предприятията поддържат значителни технологични запаси. С промените в закона се задължават да поддържат и други запаси под формата на течни котелни горива, каквито не ползват. Затова на производствените площадки няма условия за съхранението на котелни горива, което принуждава предприятията да договарят и заплащат услугата на външни лицензирани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВЗ“) съхранители от петролната индустрия. Като се има предвид и фактът, че определените в ЗЗНН за съхранение котелни горива са и несравнимо по-скъпи, то сумарните разходи нарастват неимоверно, достигайки до десетки милиони лева.

              На практика трябва да се съхраняват два вида продукти на различни площадки.  На първо място, резервът от горивото, което индустриалните предприятия внасят и ползват (основно нефтен кокс) е задължителен за сигурността на производството и устойчивостта на технологичните процеси, които в много случаи са непрекъсваеми. Другият резерв, чието съхранение е наложено с горецитираната разпоредба на ЗЗНН и не е относимо към стопанската дейност на предприятията, представлява немалка допълнителна административна и финансова тежест. 

              Не ни е известно друга държава-членка на ЕС да е установила подобни рестриктивни и утежняващи правила за своята индустрия, които целенасочено да  влошават конкурентоспособността и да намаляват възможностите за инвестиране. Това води до извода, че няма реална оценка на въздействието на прилагането на промените и те не отговарят на добрите практики в другите европейски страни.

              Парадоксално е и обстоятелството, че създавайки в предприятията запаси, те реално не могат да бъдат използвани при възникване на извънредна ситуация, защото задължените лица не търгуват с горива, нито ги използват в технологичните си процеси. Посочените в ЗЗНН процедури за използване и за възстановяване на запасите в този случай остават само пожелателни, „на книга”, поради  липса на ресурси и капацитет в предприятията от различен характер, включително и за това, че не разполагат с необходимите регистрации/разрешителни по Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

            Както вече посочихме, законът задължава стопански субекти, вносители на един вид енергиен продукт да създават резерв от друг вид, което практически прави ресурса неизползваем. Предприятията само придобиват скъпи и ненужни материали, което води до намалени възможности за инвестиране в развитие на производствените мощности, опазване на работната и околната среда, за социални дейности и повишаване квалификацията на персонала.

                        Реалните резултати от прилагането на закона след промените в чл.2, ал.4 през 2020 г. водят до следните констатации:

• - на вносителите на един вид твърд енергиен продукт (нефтен кокс) се вменяват задължения за създаване на запаси за извънредни ситуации от друг продукт – течни котелни горива, с които лицата не извършват дейност, не използват, не търгуват и не могат да съхраняват;
• - задължените лица се принуждават да започнат нова търговска дейност с присъщи за нея разходи, чрез закупуване на продукти и/или услуги от ограничен брой доставчици на пазара на скъпи течни горива, която не познават и не работят на този пазар;
• - задължените лица са изключени от възможността да използват създадените от тях запаси за извънредни ситуации в случай на криза, тъй като същите не отговарят на тяхното потребление;
• - задължените предприятия не са в състояние при извънредна ситуация да пуснат на пазара съхраняваните запаси и да възстановят вложените средства, тъй като нямат капацитет, ресурси, средства, нито законното право да извършват продажба на течни горива. Това законодателство не е в състояние да постигне основната цел да създаде надеждна система от запаси за извънредни ситуации;
• - всяко формално неизпълнение, независимо от причините за това, включително такива, извън контрола на задължените лица, се наказва с несъразмерни и непоносими санкции с фиксирани размери, които могат да доведат задължените лица до неплатежоспособност.

              Изложените факти дават основание този закон да бъде определен за дискриминационен, тъй като при еднаквото третиране на различните ситуации  и продукти се нарушават основите на икономическото съществуване и развитие на стопанските субекти, чиито израз са свободата на стопанската инициатива и правото на собственост, има и грубо погазване на правния принцип за съразмерност (пропорционалност).

                     УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

                          На основание на гореизложеното считаме за наложително да бъдат предприети бързи действия за промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които да предвиждат и отпадане на приетите през 2020 г. текстове в чл. 2, ал. 4.  

              Като Министър на икономиката и индустрията в чийто ресор попадат и предприятията, които по този закон са задължени лица, Ви призоваваме да станете инициатор на промени в ЗЗНН, които да разрешат поставените от нас проблеми.

              В тази връзка предлагаме в близко и удобно за Вас време да проведем среща в Министерството, на която да Ви запознаем с проблемите и обсъдим възможности за тяхното решаване. Нашите организации поемат ангажимент активно да участват в подготовката и реализацията на това предложение.  

              В очакване на Вашето решение и предложение за среща оставаме на разположение за допълнителна информация от наша страна.

С уважение,

Михаил Колчев                                                    Никола Рангелов

Председател на УС на БКХП                              Председател на УС на БАМИ

Росен Папазов                                                      Константин Стаменов

Председател на УС на БАЦИ                              Председател на УС на БФИЕК