Съвместно писмо на БАМИ относно ограничаващи условия за достъп до средства от Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

ДО:                                                                                                               

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АСЕН ВЕСИЛЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

Г-Н ДАНИЕЛ ЛОРЕР

МИНИСТЪР НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост, който беше върнат от ЕК и върху чиято актуализация се работи по настоящем, са изключени като бенефициери важни и структуроопределящи за българската икономика производства. Предвиденото „подпомагане на индустриалния сектор в двойния преход и осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови инвестиции“ цели „нарастване на производителността на българските предприятия, което да рефлектира в по-висок темп на икономически растеж, по-висока заетост и доходи от труд“. Това ще се постигне чрез Програма за икономическата трансформация, включваща два фонда: Фонд 1 – „Растеж и иновации“ и Фонд 2 – „Зелен преход и кръгова икономика“. Основните ползватели и на двата фонда са МСП от преработващата промишленост. Само в едно от направленията се предвижда „достъп до финансови ресурси за МСП и големи предприятия в подкрепа на прехода към кръгова икономика чрез въвеждане на кръгови модели на производство и потребление, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на технологии, свързани с рециклиране и повторна употреба на отпадъци... “.

След запознаване с Плана и Припожение П8 за кандидатстване по проекти от Програмата за икономическа трансформация с изненада установихме, че до нея нямат достъп сектори от преработващата промишленост, с висок принос в икономическите показатели и в износа. Тези производства имат потенциал за развитие, осигуряват суровини за изпълнение на целите на „зелената сделка“ и са двигатели на кръговата иконимика в страната. Имат изключително значение за бъдещето на българската индустрия и за подобряване на ресурсната ефективност. Затова не намираме никакво основание  за направеното ограничение „нито един от фондовете на програмата да не подкрепят: инсталации, включени в регистъра за търговия с квоти за емисии на парникови газове“. Освен производители на топлинна и електрическа енергия в схемата участват и предприятия от други важни сектори на преработващата промишленост (химия, металургия, цимент, стъкло и др.). Техните преки емисии са от технологичен характер и поради високия енергиен интензитет имат допълнителен въглароден отпечатък от ползваните енергийни ресурси. С декарбонизацията на енергийния сектор и преминаването към нисковъглеродни енергийни източници косвените емисиите ще намаляват. Изключените сектори имат допълнителни разходи, свързани с ЕСТЕ и силно се нуждаят от средства и подкрепа за изпълнение на програми за енерийна ефективност и декарбонизация. Без такава нисковъгреродна трансформация производителите са изложени на реален риск от „изтичане на въглерод“, а високите цени на енергоносителите и суровините ще доведат до загуба на конкурентоспособност, спиране на проекти, включително и отлив на чуждестранни инвестиции. Големите предприятия са изключени и от обхвата на програма ОПИК, съгласно Регламент на ЕС. По този начин важна част от индустрията в България е оставена без подкрепа за извършване на енергийния преход.

След справка с европейските отраслови асоциации, получихме данни, че в планове за възстановяване и устойчивост на останалите страни-членки не са предвидени подобни ограничения. Нещо повече, при проверка на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, Насоките на ЕК за разработване на НПВУ (SWD(2021) 12 final) и специфичните препоръки към България от 2020 г. (COM(2020) 502 final), не бяха открити подобни ограничаващи изисквания. Всички документи насърчават ускоряването на декарбонизацията, с цел изпълнение на високите климатични цели на Европейския съюз.

Едно от изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 е да се спазва принципът за ненанасяне на значителна вреда. Този принцип, обаче, се прилага единствено за оценяване на допустимостта на конкретни проектни предложения, които ще бъдат финансирани, а не служи като предварително сложена бариера пред цели отрасли.

На основание на гореизложеното, настояваме в актуализацията на Програмата за икономическа трансформация, съответно в Приложение П8 да бъде премахната забраната за предприятия от преработващата промишленост, включени в ЕСТЕ. Те не трябва да остават извън обхвата на плана, което е несправедливо и необосновано. Не могат да бъдат приравнени с предприятията от енергийния сектор, включени в ЕСТЕ, тъй-като за тях са предвидени за подпомагане и декарбонизация други механизми и компоненти от НПВУ.

За всичко гореизложено вече сме входирали позицията ни с официално писмо до Министерски съвет (вх. 17.00-87/02.11.2021 г.) и Министерство на икономиката ( вх. 92-00-1303/02.11.2021 г.), с копие до Министерство на финансите (вх. 92-00-423/02.11.2021 г.) и Министерство на енергетиката (вх. Е-92-00-965/02.11.2021 г.). И към момента нямаме никаква обратна връзка от институциите на поставения сериозен проблем. Европейската комисия в лицето на г-жа Урсула фон дер Лайен и компетентните съответни ресорни комисари е уведомена с идентично по смисъл официално писмо от 10.12.2021 г.

Очакваме това наше предложение да бъде взето предвид и да намери отражение в актуализирания проект, като изразяваме готовност за срещи и допълнителни разговори.

Вярваме, че този въпрос ще бъде компетентно решен и очакваме в кратки срокове Вашия писмен отговор на настоящото писмо.

С уважение:

За БАМИ:                                                                       За БАЦИ:

Антон Петров                                                                  Силвио Тийде

Председател на УС                                                          Председател на УС

За БКХП:                                                                        За БФИЕК:

Михаил Колчев                                                                Константин Стаменов

Председател на УС                                                    Председател на УС