На фокус

Становище на БАМИ относно втори преглед на защитната мярка по вноса на някои стоманени продукти в ЕС и предложение на Комисията за изменение на администрирането на тарифните квоти

 |  Прочетено: 334

Българската асоциация на металургичната индустрия и производителите на стоманени продукти в страната се запознаха с предложените промени по администрирането на въведените квоти за защита на европейския пазар от увеличаващия се внос от трети страни и промените по Регламент 2019/1590 и изразява несъгласие с получения проект.

Считаме, че той не отразява трудностите, пред които е изправен европейския стоманодобив през последните години и допълнително влошаване на ситуацията в резултат на:

  • Свръх капацитет на мощности и изключително голямо производство и износ на продукция от Китай;
  • Въведените мерки по раздел 232 от САЩ, които имат отрицателно пряко отражение върху износа на ЕС и косвено от пренасочване и натиск върху цените на европейския пазар от увеличения внос на стоманени продукти от трети страни, включително Китай;
  • Спад в потреблението на стоманени продукти през 2019 г. с 5.3 %, а само за ІV-то трим. с 10.8 %;
  • Закриване на мощности и спиране на производства поради намалено потребление и увеличаващ се внос, в резултат и спад в общото производството от 20 мил.тона (над 10 %);
  • Неравнопоставеност на европейските производители спрямо трети страни, които не прилагат мерки за предотвратяване на климатичните промени, намаляване на емисиите от СО2 и ЕСТЕ;
  • Влиянието на COVID 19 допълнително влоши пазарната ситуация и по данни от производителите от началото на 2020 г. има спад в търсенето и поръчките до 50 %, а в производството около 30 %; около 40 % от работниците са засегнати от кризата поради намалено работно време или освобождаване на персонала.

В този период посочените по-горе фактори се отразиха и на българските производители, както поради намаленото търсене на европейските и международни пазари, така и поради увеличен внос на националния пазар.

            Данните за вноса през 2019 г. спрямо 2020 г. показват ръст от 25 % при плоските продукти и 7 % при дългия прокат. От най-значимото по обем производство на пръти и профили от обикновена стомана внесените количества спрямо  предходния период са увеличени с 14 хил. тона.

Влошава се ситуацията от началото на 2020 г. Най-големият български производител за 5-те месеца от началото на годината има спад в продажбите от 32 хил.това (13 %), отново в дългия прокат.

Горните фактори имат негативно въздействие върху всички предприятия за арматурно желязо. Така само за І-во тримесечие на тази година спрямо 2019 г. друг производител отчита 8 хил.тона (7 %) спад в продажбите, а през ІІ-ро трим. производството временно беше преустановено.   

Анализът на данните за производство, реализация и внос показват, че около и над 30 % общото потребление на арматура в страната през последните години се задоволява от внос, въпреки наличие на  мощности и възможности за задоволяване от наши производители.

Като представители на българските производители на стоманени продукти, влизащи в обхвата на предложените промени имаме следните бележки и предложения:

  • При въвеждането на тримесечните ограничения да не се допуска тяхното прехвърляне в ІV-то трим., което ще доведе до внезапен рязък ръст на вноса и силен натиск върху европейския, респективно върху националните пазари, особено за страни, граничещи с потенциални вносители (като България).
  • Да не се допуска достъп до остатъчните квоти на държавите, които имат самостоятелни тримесечни квоти.
  • Недопустима в каквато и да е „либерализация” и увеличаване на общите и индивидуални квоти при тежката криза на европейския стоманодобив и намалено вътрешно потребление.
  • Променената ситуация от епидемичната криза и очакван спад в европейската икономика налага нов преглед, ориентиран към реалните условия и допълнителните фактори с негативно въздействие.

 

Във връзка с гореизложеното предлагаме на Министерството на икономиката в своята позиция да отчете становището на металургичната индустрия и да отхвърли направеното от ЕК предложение, като настоява за нов преглед на реалната ситуация до края на настоящата година. На тази основа ЕК да разработи ново предложение без „либерализация” на количествата, което на този етап е пагубно за бъдещето на европейския стоманодобив.