На фокус

Писмо-възражение от БФИЕК, БАМИ и БКХП срещу становище на КЕВР по ЗД на ЗОИК

 |  Прочетено: 685

ДО:
ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР

КОПИЕ ДО:
Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ КЪМ НС

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС


Относно: Възражение срещу становище на КЕВР с изх. № Е-14-33-7/7.02.2020 г. по Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата със сигнатура 902-01-58/5.11.2019г.


Уважаеми доц. Иванов,

Във връзка със становище на КЕВР с изх. № Е-14-33-7/7.02.2020 г. по Проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата със сигнатура 902-01-58/5.11.2019 г. бихме искали да Ви уведомим за следното:

Годишният размер на компенсациите за предприятия от сектори, за които е преценено, че има съществен риск от „изтичане на въглерод“, възлизащ на 33 млн. лв., е определен в резултат на консултации в рамките на работна група, включваща представители на потенциалните бенефициери, работодателските организации, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите и Министерство на финансите. Същото важи и за периода на прилагане на помощта - 1 юли 2019 – 31 декември 2020 г. Периодът на отпускане на помощта, както и размерът ѝ, са съгласувани така, че компенсацията да има нужния ефект върху бенефициерите като същевременно отрицателното въздействие върху останалите субекти е ограничено. Това е отразено в становище на АОБР от 23 юли 2019 г. и е потвърдено многократно със становища на АИКБ, КРИБ и АОБР към Комисията по икономическа политика и туризъм, като последното от тях е от 10 февруари 2020 г. Вие сте запознат с тези становища от заседанията на съответните комисии в Народното събрание, в които взехте участие.

С оглед на гореизложеното, бихме искали да изкажем следните възражения::

  1. Съгласно изменения с Директива (ЕС) 2018/410 от 14 март 2018 г. чл. 10а, параграф 6 на Директива 2003/87/ЕО, държавите членки следва да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии като средствата за тези мерки произхождат от приходите от продажба на квоти въглероден диоксид. Страните-членки следва да се стремят размерът на тези финансови мерки да не надвишава 25% от годишните приходи от продажба на емисии.                                             Следователно, бюджетът на помощта от 33 млн. лв. годишно следва да се изплаща от приходите на Република България от продажби на квоти въглероден диоксид и да не се събира от потребителите чрез повишаване на цена „задължение към обществото“ (ЦЗО). За 2019 г. страната е получила 861 151,6 хил. лв. от тези продажби, като годишният бюджет на помощта възлиза на 3,8% от тях. Дори да се приеме хипотетично, че изплащането на тази помощ би се извършило чрез събиране на средства от крайните потребители чрез ЦЗО, водейки до повишаването ѝ, то това повишаване би било около 1,00 лв./MWh на годишна база. Следва да се има предвид и следното: Периодът на помощта от 1 юли 2019 – 31 декември 2020 г. е с продължителност от 18 месеца. Освен това, помощта се изплаща за предходна година. Следователно, изплащането на помощта за периода 1 юли – 31 декември 2019 г. ще е равно на половината от годишния бюджет, т.е. би довело до повишаване на ЦЗО с около 0,50 лв./MWh. Изплащането на помощта за последващия период 1 януари – 31 декември 2020 г. би било в пълен размер и би довело до повишаване на ЦЗО с около 1,00 лв./MWh.  Така, общият ефект би бил 1,50 лв./MWh, а не 2,00 лв./MWh (т.е. с 25% по-нисък), както се внушава в позицията на КЕВР. В допълнение, стопанското потребление в България е от порядъка на 22 000 000 MWh, т.е. две трети от ефекта от повишаване на ЦЗО ще се понесе от стопанските субекти, нещо, което те са приели, съгласявайки се с размера на бюджета чрез позициите, изразени многократно от АОБР.
  1. Считаме за крайно подвеждащо обвързването на срока и бюджета на помощта за предприятия, изложени на риск от изтичане на въглерод, с бъдещото повишаване на разходите за електроенергия, породени от прилагането на ненотифицирана и непозволена държавна помощ за ТЕЦ „Марица-изток 2“, както и с пазарните тенденции за повишаване на цените на електроенергията. Целта на компенсациите на непреките разходи за емисии на парникови газове е именно частичното облекчаване на разходите за електроенергия, породени от повишените производствени разходи на топлоелектрическите централи на въглища, поради повишаването на цените на емисиите, които централите прехвърлят към крайните потребители. Тенденциите за повишаване на цените на електроенергията в България са частично обусловени от това явление.

Подчертаваме, че потенциалните бенефициери на помощта следва да отговарят на определени от Европейската комисия строги критерии за допустимост, като например да не са в затруднено финансово положение, и да осъществяват икономическата си дейност в определени от Европейската комисия икономически сектори. Прилагането на компенсацията се извършва по ясно разписани насоки и може да влезе в сила единствено след нотифициране и одобрение от ЕК, както е записано и в Проекта на Закон за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата.

Считаме, че помощ за важни за българската икономика предприятия от множество икономически сектори, явяваща се легитимен, разрешен от ЕК инструмент за запазване на конкурентоспособността, с общ размер от 50 млн. лв. за 18 месеца, не следва да се сравнява с ненотифицирана и непозволена еднократна ad hoc държавна помощ за едно единствено предприятие в затруднено положение в размер на 99 млн. лв., която е в пълен разрез с политиките, целите и законодателството на Европейския съюз, както и с Договора за функциониране на ЕС.

 

С уважение:

 

Константин Стаменов   -   Председател на УС на БФИЕК                

Антон Петров  - Председател на УС на БАМИ                               

Михаил Колчев - Председател на УС на БКХП