На фокус

Световно производство на сурова стомана по страни и региони

 |  Прочетено: 645

А Н А Л И З

 

на световното производство на сурова стомана м.01-07.2019,

сравнение със същия период на 2018 г.

(предварителни данни на WSA)

 

І. Производство по региони на света и основни страни-производители.

Съгласно предварителните данни на Световната стоманена асоциация (WSA) производството на сурова стомана в света за 7-те месеца на 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. отчита ръст от 4.5 %, произведени са в повече 47 мил.тона сурова стомана.

По региони тенденциите са различни. Някои отчитат спад на произведената стомана, респективно на стоманена продукция, в резултат от нисък растеж на техните икономики и увеличен внос от други страни. Региони с намалено производство са: Европа – ЕС(28) и останалите европейски страни, Южна Америка, Австралия, Океания.

Африка има незначителен ръст, но е с малък  дял в световното производство (0.8%). Средният Изток също е с малък 2%-тен  дял и растеж от 4.6 %. Дължи се на най-големия в региона производител Иран, който за 7-те месеца от началото на годината е увеличил своето производство с 1 млн.тона.

В останалите страни и региони, които заедно с ЕС представляват почти цялото производство на стомана в света, включващи  Азия, Северна Америка и ОНД се отчита ръст в суровата стомана и в количествата на произведените по веригите на стойността стоманени продукти и изделия.

Най голям дял от световното производство има Азия – над 71 %, като само на Китай делът е 53.2 % (51.2% за 2018). Общо региона  отчита и най-висок растеж от 7% (+51 мил.тона), за Китай е 9 % и е произведена в повече над 48 млн.тона стомана. Растеж от 57 % (+4.3 мил.тона) отчита Виетнам, а Индия от 5% (+3 мил.тона).

Северна Америка заема трето място по обем на производството, след Азия и Европа.  Общото производство за 7-месечния период е 70 мил.тона, 6.5 % от добитата стомана в света и ръст от 0.8 %. За този период от големите производители в региона само САЩ отчита  ръст, в другите страни има спад. Канада намалява производството с около -500 хил.тона, в Мексико  намалението е над 1 мил.тона. За същия период в САЩ  производството на стомана е увеличено с 2.4 млн.това, ръст от 4.8 %.

На четвърто място по дял на произведената стомана са страните от бившия Съветски блок (ОНД). Сумарното производство в тези страни има малък ръст от 0.6%, за 7-те месеца са произведени 60 мил.т., с ръст в Украйна (+511 хил.тона) и Русия (159 хил.тона), спад в Казахстан (-380 хил.т) и Беларус (-102 хил.т).

Европейският съюз(28) е на второ място по производство на стомана в света и заедно с другите европейски страни, включително Турция от началото на т.г. са произвели общо 120 мил.тона стомана, което е с 4.4 мил.тона по-малко от същия период на 2018 г.

От страните извън ЕС и ОНД най-голям производител в Европа е Турция, която за периода от началото на годината отчита спад от -10.2%, респективно производството е намаляло с 2.3 млн.тона.

 

ІІ. Производство на стомана в ЕС(28) и страните-членки.

От началото на 2019 г. спрямо същият период на 2018 г. от големите производители на стомана и икономически развити страни и региони в света само в ЕС производството намалява - с 2.4 млн.тона при спад от -2.4%. Тази тенденция започна още от 2018 г. и отразява ниския икономически растеж и неблагоприятното състояние на европейските пазарите сред въведените от САЩ мерки за търговска защита. В по-дългосрочен план може да има отражение и върху други важни за ЕС промишлени отрасли и свързаните производства по веригата на добавена стойност.

Данните за ЕС показват спад през 2019 г. спрямо същия период на предходната година в почти всички страни-производители на стомана и продукти. От по-големите производители ръст има само в Австрия (8.7%,  +364 хил.т) и Испания (1.8%, +148 хил.т).

Производството в Германия намалява с -1148 хил.тона, на Полша с -340 хил.тона, във Франция - с 306 хил.тона, Финландия - 301 хил.тона, Италия  с -278 хил.тона, Англия с -165 хил.тона, Чехия с -111 хил.тона, в Унгария намалението е 105 хил.тона, а в България има спад от 9 % (36 хил.т).

Проблемът започна с въвеждане на допълнителни мита от САЩ върху китайската стомана, а от средата на 2018 г. такива санкции се приложиха и при внос  на основни стоманени продукти с произход ЕС. Приетите в тази връзка от ЕК реципрочни мерки, включително допълнителни мита и квоти за внос от трети страни се оказаха неефективни. Вносът за периода е увеличен, включително и на българския пазар.  В момента тече процедура за тяхната актуализация. Представеният от ЕК проект не отговаря на исканията на производителите и на влошеното състояние на европейския пазар.

Европейските стоманопроизводители (ЕВРОФЕР)  и националните структури (БАМИ) настояват пред съответните компетентни органи за приемане на по-рестриктивни и сигурни търговски защити.