Заводите у нас ще имат затруднения със суровините при продължителна война в Иран

Заводите в България имат достатъчно суровина за няколко месеца напред, но ако войната в Близкия изток се проточи до началото на есента, ситуацията ще стане критична. Това коментира д-р инж. Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

По-конкретно металургичните заводи в България могат да се притесняват от недостиг на алуминий, тъй като около 30% от доставките идваха от близкоизточни страни като Бахрейн, Египет, Оман, ОАЕ, поясни Рангелов. Липсата на суровина от тези страни в момента се оценява на около 45 хил. тона и се търсят начини за заместването ѝ от Далечния изток, добави той.

В същото време страната ни произвежда мед, олово, цинк, при които се наблюдава сериозно покачване на цените и това е благоприятно за нашата промишленост. Цената на алуминия се е повишила до 3500 долара на тон спрямо 2800 долара само преди месеци. Цената на тон мед достига 12 400 долара спрямо 11 400 долара преди, а цинкът е поскъпнал от 2800 на 3250 долара на тон, съобщи гостът.

„Това е дълготрайна тенденция, която не се дължи само на войната в Близкия изток и е резултат от развитието на инсталациите за производство на електроенергия от възобновяеми източници.“

Рангелов отбеляза, че дори подценяван метал като оловото напоследък задържа цената си от около 2000 долара на тон на Лондонската борса за метали, което според него показва, че не бива да се бърза с отказ от продукти на цветната металургия.

Той съобщи и за известно съживяване на черната металургия у нас, като заводите имат поръчки, а цените са сравнително добри. „Един металургичен завод трябва да работи на над 60-80% от капацитета си, за да бъде производството ефективно и да гледа по-оптимистично на бъдещето“, посочи гостът.

Екотаксите за производители от трети страни не подкрепят индустрията

През март цените на електроенергията в исторически план са по-високи. Цената на природния газ на борсата в Нидерландия е достигнала около 54 евро за мегаватчас и това води до ръстове в цяла Европа, тъй като там се търгуват всички количества, които захранват ЕС, съобщи Рангелов. В България горивата са с около 20 евро по-евтини от средните цени в Европа, уточни той.

Проблемите за българските производители идват от неизпълнените очаквания, че т. нар. CBAM (механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите – бел. ред.), който вече е в действие, ще се отрази положително на индустрията.

Причината е, че екотаксите за стоманата и алуминия, внасяни от производители от трети страни, които произвеждат по неекологичен начин, са твърде ниски, за да ги възпрат да доставят в рамките на ЕС, за разлика от цимента, където те достигат 50 евро на тон и са близо до половината от стойността му, обясни събеседникът.

Към това се добавя и нелоялната конкуренция от тези производители, които намират начини да заобикалят митническото законодателство и така ощетяват българските производители, добави той.

Според Рангелов амбициозната идея на ЕС за зелен преход не бива да се изоставя, но темповете, с които се налага, са твърде оптимистични.

„Фирмите, към които е насочен зеленият преход, трябва да платят сметката. Но европейската металургия, в частност черната металургия, е в незапомнена криза и произвежда все по-малко.“

Национална политика в областта на индустрията

От металургичния бранш настояват възприетата в ЕС компенсация от държавите при базисна цена на тока над 50 евро на мегаватчас да се прилага и в България. Към момента в страната ни възприетият праг е 63,90 евро на мегаватчас, съобщи Рангелов и добави, че половината от помощта ще отиде за нисковъглеродни и безвъглеродни технологии.

Високите цени на електроенергията правят българските компании неконкурентоспосони, особено спрямо трети страни от Далечния изток и САЩ, където цените на енергоресурсите са по-ниски, изтъкна гостът.

Той настоява страната ни да създаде национална политика в областта на индустрията, която да се приеме от всички политически сили и да не се налага да бъде рестартирана след всеки нов избор на парламент или правителство. „Нужна е единна политика, която да се спазва без значение кой е на власт“, смята Рангелов.

Вижте целия разговор във видеото.