Българската металургия е под натиск от мита, скъп ток и недостиг на кадри

Металургичната индустрия в Европа и България е под силен натиск от глобалната фрагментация, високите енергийни разходи и доминацията на Китай в добива на ключови суровини. Цените на металите остават волатилни заради растящото индустриално търсене и ограниченото производство. Българските предприятия се борят с недостиг на кадри и високи разходи за електроенергия, но остават конкурентоспособни благодарение на модерни технологии и експортна ориентация. Секторът очаква трудна, но "изпълнима" 2026 г., ако бъдат предприети навременни политики и инвестиции. Това каза д-р Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Влиянието на сделката ЕС–Индия върху металургичния сектор

„Индия е сериозен производител на продукти, особено в черната металургия“, подчерта д-р Рангелов.

Според него евентуалното споразумение между ЕС и Индия няма да доведе до рязък ценови шок, но може да промени баланса на пазара заради огромните индустриални мощности на Индия. Европа обаче остава в „незапомнена криза“ в производството на черни метали, което поставя под натиск и българските предприятия.

Цените на металите и глобалното търсене

„Цените на цветните метали се определят на Лондонската борса за метали“, припомни той, като отбеляза, че част от движенията са спекулативни, но други са резултат от реални фактори като недостиг, ремонти на големи заводи или ръст в индустриалното потребление. Търсенето на инвестиционно злато расте при геополитическа несигурност, а среброто поскъпва заради масовото навлизане на соларни панели, електроника и космически технологии.

„Производството не расте със същите темпове, с които расте потреблението“, предупреди Рангелов.

Енергийните разходи и натискът върху българските предприятия

„България и Румъния са сред най-бедните страни в ЕС, но с най-висока цена на тока“, каза той.

Това силно засяга енергоемките производства, включително металургията. Заводите инвестират в соларни паркове, но те покриват само част от нуждите. В същото време новите европейски правила за въглеродни емисии изискват все по-голям дял зелена енергия, за да останат конкурентоспособни на европейските пазари.

Китайската доминация и рисковете за Европа

„Първите 10 метала — над 50% от тях се произвеждат в Китай“, подчерта Рангелов.

Това дава на Пекин възможност да диктува пазара, докато Европа губи позиции и разчита на внос от трети страни. Според него слабата индустриална политика на ЕС позволява на Китай да запълва свободните мощности и да изтласква европейските производители.

Геополитическата фрагментация и ефектът върху металургията

„Тръмп направи достатъчно, за да отблъсне европейските производители“, коментира Рангелов, визирайки митата и търговските бариери. Черната металургия е сред най-засегнатите, докато цветните метали остават търсени заради високата си добавена стойност. Секторът търси нови пазари, но несигурността остава висока.

Недостигът на кадри и бъдещето на сектора

„Местата са запълнени, но въпросът е тези хора да останат в България“, каза той относно обучението по металургия.

Въпреки премахването на таксите, индустрията страда от недостиг на инженери и специалисти. Някои заводи вече разчитат на работници от чужбина. Рангелов изтъкна, че модерните предприятия в България са безопасни и технологично напреднали, но имат нужда от повече кадри.

Перспективи за 2026 г.

Основният риск според него е свързан с оловото — метал, който е „силно подценяван“, но незаменим в редица приложения.

Европейските ограничения могат да доведат до недостиг и допълнителен натиск върху производителите.

Въпреки това секторът остава оптимистичен заради експортната ориентация и модерната база.

„Не съм чул нищо негативно за еврото — напротив, всички са доволни“, добави той.

Вижте целия коментар във видеото