Писмо относно ограничаващи условия за достъп до средства от Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

ДО:                                                                                                                    

Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

КОПИЕ ДО:

Г-Н ВАЛЕРИ БЕЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н АНДРЕЙ ЖИВКОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Относно: Ограничаващи условия за достъп до средства от Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА,

В представения на ЕК за одобрение проект на Национален план за възстановяване и устойчивост в първи стълб ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ с компонент “Интелигентна индустрия” се цели „подпомагане на индустриалния сектор в двойния преход и осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови инвестиции. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат нарастване на производителността на българските предприятия, което да рефлектира в по-висок темп на икономически растеж, по-висока заетост и доходи от труд”. Изпълнението ще се осъществява чрез Програма за икономическата трансформация, включваща два фонда: Фонд 1 – „Растеж и иновации“ и Фонд 2 – „Зелен преход и кръгова икономика“. И двата фонда са структурирани по две допълващи се направления, като основните ползватели са МСП от преработващата промишленост. Само в едно от направленията се предвижда „достъп до финансови ресурси за МСП и големи предприятия в подкрепа на прехода към кръгова икономика чрез въвеждане на кръгови модели на производство и потребление, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на технологии, свързани с рециклиране и повторна употреба на отпадъци... ““.

След запознаване с НПВУ и Припожение П8 за кандидатстване по проекти от Програмата за икономическа трансформация с изненада установихме, че до нея нямат достъп предприятия от базовите индустрии, които имат съществен принос в икономическите показатели и в износа. Тези производства имат потенциал за развитие и осугуряват суровини за изпълнение на целите на „зелената сделка”. Затова не намираме приемливо решението „нито един от фондовете на програмата да не подкрепят: инсталации, включени в регистъра за търговия с квоти за емисии на парникови газове”. Следва да се има предвид, че в тази схема освен производители на топлинна и електрическа енергия са включени и предприятия от преработващата промишленост. Техните емисии имат както технологичен характер, така и се получават от ползваните горива в тези процеси. С декарбонизацията на енергийния сектор и преминаване към нисковъглеродни енергийни източници, тази част от емисиите ще намалява. Промишлените сектори, включени в СТЕ, също изпълняват проекти и програми за енергийна ефективност и декарбонизация, които се нуждаят от подкрепа. Производителите са изложени на реален риск от „изтичане на въглерод”, а високите цени на енергоносителите и суровините ще доведе до загуба на конкурентоспособност, спиране на проекти, включително и на чуждестранни инвестиции за структуроопределящи отрасли. Големите предприятия са изключени и от обхвата на програма ОПИК, съгласно Регламент на ЕС. По този начин важна част от индустрията в България е оставена без подкрепа за извършване на енергийния преход.

След справка с европейските отраслови асоциации, получихме данни, че в плановете за възстановяване и устойчивост на някои страни-членки не са предвидени подобни ограничения. Нещо повече, след проверка на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, Насоките на ЕК за разработване на НПВУ (SWD (2021) 12 final) и специфичните препоръки към България от 2020 г. (COM (2020) 502 final), не бяха открити подобни ограничаващи изисквания. Всички документи насърчават ускоряването на декарбонизацията, каквито са и по-широките климатични цели на Европейския съюз.

Едно от изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 е да се спазва принципът за ненанасяне на значителна вреда. Този принцип, обаче, се прилага единствено за оценяване на допустимостта на конкретни проектни предложения, които ще бъдат финансирани, а не служи като предварително сложена бариера пред цели отрасли.

Поради гореизложеното, настояваме Програмата за икономическа трансформация (Приложение П8) да бъде преразгледана и да бъде премахнато ограничението за предприятия от преработващата промишленост, включени в ЕСТЕ. В противен случай те остават извън обхвата на плана, което е несправедливо и необосновано. За трансформация на предприятията от енергийния сектор, включени в ЕСТЕ  са предвидени други механизми и компоненти от НПВУ.

Очакваме това наше предложение да бъде взето предвид и да намери отражение като корекция във вече представения на ЕК проект. Вярваме, че този въпрос ще бъде компетентно решен и очакваме в кратки срокове Вашия писмен отговор на настоящото писмо.

С уважение:

За БАМИ:                                                                         За БАЦИ:

Антон Петров                                                                  Силвио Тийде

Председател на УС                                                          Председател на УС

За БКХП:                                                                       За БФИЕК:

Михаил Колчев                                                                Ивайло Найденов

Председател на УС                                                    Изпълнителен директор