Съвместно писмо на БАМИ и БФИЕК до господин Кирил Петков - Министър на икономиката

ДО                                                                                               

ГОСПОДИН КИРИЛ ПЕТКОВ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Относно: Възстановяване на работна група към МИ за актуализиране на промени в ЗОИК за компенсиране на индиректни разходи за СО2 в цените на електроенергията

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

Изпълнението на високите цели на ЕК за преход към нисковъглеродна икономика и Европейската зелена сделка водят дo повишаване на цените на въглеродните емисии, респективно расте и цената на електроенергията, получавана от изкопаеми горива. Тази политика оказва силно отражение върху българската енергетика, предвид относително големия  дял на производството с висок въглероден отпeачатък.

Изпълнението на новите цели води и до многократен ръст в потреблението на метали, производството на които е енергоинтензивно и цената на електроенергията е ключова за тяхната конкурентоспособност.

Паралелно с решаване на климатичните проблеми се поставя и друга важна цел – ЕС да запази лидерството в индустрията и нейната суровинна независимост. Затова се приемат мерки за защита на засегнатите индустрии и предотвратяване на „изтичането на въглерод”. За сега единствена мярка е предвидена в актуализираните Насоки за държавна помощ по ЕСТЕ, влезли в сила от 1 януари 2021 г. По критерии, свързани със значимостта на секторите за икономиката и за износа на ЕС, са определени ограничен брой икономически дейности, които имат позволена държавна помощ за компенсиране на индиректните разходи за емисии в цената на електрическата енергия. Средствата се осигуряват от продажбата на квоти на въглеродни емисии. Такава помощ е регламентирана още от 2012 и до сега се прилага за по-голям брой сектори в много европейски страни, без България. 

Допустимите сектори по новия списък са от химическата и металургична индустрия, с висок принос в националната икономика и в износа.  Само в металургията са направени над 4 милиарда лева инвестиции и в резултат на постигнато устойчиво развитие днес металите имат значимо присъствие на индустриалната карта на Европа, заемайки второ място по производство на мед и пето по олово.

Запазването и бъдещето на енероинтензивните производства е свързано с прилагането на ефективни мерки за защита при внос на продукция от страни, които не прилагат политики по климата или субсидират производствата. Допълнително българските производители са неравнопоставени и спрямо конкурентите им  от европейските страни, които вече прилагат този компенсаторен механизъм.

Като работодателски организации, представляващи производителите от допустимите по Насоките сектори няколко години настояваме за решаване на този въпрос и българските предприятия справедливо да получат държавна помощ от набраните средства от продажбата на емисии, включващи и тези от собствените им инсталации.

В резултат на получената от Министерството на икономиката подкрепа и направена организация на работа, в края на мандата на 44-то НС беше внесен и приет на първо четене законопроект. За съжаление следващо развитие нямаше.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Приетите от ЕК нови Насоки налагат актуализация на законопроекта,   подготвен от работната група към МИ. В тази връзка имаме молба към Вас, да бъде възобновена работата на междуведомствената група за подготовка на нов законопроект и след приемане от Правителството да се внесе в действащо НС.

Вярваме във Вашата ангажираност към българската индустрия и разчитаме на  положително решение по нашата молба. Това ще доведе до равнопоставеност на България с останалите страни-членки по отношение на европейските политики и практики и ползите от тяхното прилагане.

С уважение,

Антон Петров                                                       Константин Стаменов

Председател на УС на БАМИ                           Председател на УС на БФИЕК