СТАНОВИЩЕ НА БАМИ ПО ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ПЛАНА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР

ВЪВЕДЕНИЕ

Политикити на ЕК по промените в климата, високите цели за намаляване на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г. и постигане на въглероден неутралитет да 2050 г. както и изпълнението на „зелената сделка” поставят високи критерии за трансформация на енергийния сектор по отношение на използване на ниско и без въглерод ресурси за производство и бързи реформи на енергийните пазари. Представеният от България План за изпълнение, по който ЕК започна процедура на обществено обсъждане включва анализ на регулаторите и пазарните недостатъци по функционирането на пазара в България, анализ за необходимите реформи и план за изпълнение с график за приемане. Благодарим на ЕК за предоставената възможност да споделим някои съображения по този план, но същевременно ще отбележим за липса на съгласуваност и диалог между Министерството на енергетиката и основните енергийни консуматори в България, доказателство за което е факта, че не се проведе такова обществена консултация

Като представители на производителите на черни и цветни метали, които се характеризират с висок енергиен интензитет, финансовите разходи за енергоресурси са големи. Затова тези производства са чувствителни към цените на електрическата енергия  и стабилността на енергийните пазари. Тези фактори пряко се отразяват на  конкурентоспособността на металургичната индустрия и възможностите за реализация на европейските и външни пазари.

БЕЛЕЖКИ ПО ПРЕДСТАВЕНИЯ ДОКЛАД

Първата част на Плана описва структурата на електроенергийния пазар у нас и съответствието с европейското законодателство.

След анализ са посочени 11 мерки, които трябва да бъдат предприети между м. юли 2021 г. и м. декември 2024 г. Като цяло подкрепяме предложените мерки, с които да се постигне либерализацията, интеграцията, равнопоставеността и прозрачността на енергийните пазари. Изключително важно е преходът към напълно свободен и интегриран пазар да стане плавно, при стабилно функциониране и без трусове за всички участници.

Констатира се една неточност относно функционирането на пазара на електрическа енергия в България. На стр. 25 (под черта) е записано, че НЕК ЕАД няма право да закупува енергия от свободния пазар в случай на недостиг на регулирания пазар. В чл. 100, ал. 3 от Закона за енергетиката позволява на НЕК ЕАД да закупува допълнителни количества за регулирания пазар от свободния пазар.

Фактически през последните 2 години се утвърди практика на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ да бъдат възлагани производствени квоти за регулиран пазар чрез заповеди на министъра на енергетиката. По този начин електроцентралата продава на НЕК ЕАД електроенергия по цени по-високи от пазарните, а разликата се компенсира чрез доплащане от всички потребители като компонент в цена „задължение към обществото“. За настоящия ценови период 1 юли 2020 г. – 30 юни 2021 г. този компонент възлиза на 2,86 лв./MWh, а общото доплащане е 33 440 хил. лв.

Върху  цените на потребителите се отразяват и други фактори, които изкривяват чисто пазарните компоненти и за тяхното отстраняване са необходими спешни решения и реформи. В тази насока необходими са промени в следните направления:.

• Прекратяване на дългосрочни договори с „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“

Всички бизнес-организации многократно поставят въпроса за прекратяването на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от двата ТЕЦ-а. Въпреки това до сега няма резултати. Разбираме, че прекратяването на тези договори следва да се извърши без достигане до арбитраж между двете електроцентрали и НЕК ЕАД и това затруднява процеса на предоговаряне. В противен случай може да се реализират големи загуба и значителен отрицателен финансов ефект върху НЕК ЕАД, на който едноличен собственик – БЕХ ЕАД. Това ще дестабилизира целия енергиен отрасъл (въгледобив, електроенергетика и природен газ) в България, поради съсредоточените в БЕХ ЕАД активи на енергийния сектор и неговата роля в реализираните продажби.

Оценка на тази ситуация от страна на ЕК в аспект пълна подкрепа на министерствата на финансите и енергетиката в преговорите им с „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“ може да доведе до благоприятно развитие и решаване на проблема.

• Прозрачност на електроенергийния пазар

Предложените реформи не решават въпроса за осигуряване на прозрачност на енергийния пазар, включително и за състоянието на електроенергийната система. Данните от енергийната борса не са достатъчни за участниците на пазара. Необходима е информация за балансиращия пазар, за електропроизводството, а за постигане на целите на декарбонизацията да има информация за въглеродния отпечатък на различните видове енергийни мощности. 

• Необходимост от гаранции за участие на управляемите потребителски товари на балансиращия пазар и в механизма за осигуряване на капацитет

Участието на управляемите потребителски товари, които участват в резерва за вторично регулиране, както и в механизма за осигуряване на капацитет да бъде гарантирано с подходящи механизми. Това ще има положително отражение върху  либерализацията и пазарното управление на сигурността на системата. Управляемите потребителски товари могат да участват нискоразходно и ефективно в краткосрочното поддържане на баланса на електроенергийната система, както и да предоставят дългосрочен резерв за регулиране надолу. Тези способности за регулиране стават все по-важни с нарастването на дяла на неравномерното електропроизводство от възобновяеми източници.

Участието на управляемите потребителски товари на балансиращия пазар, както и в механизъм за осигуряване на капацитет е гарантирано от законодателството на ЕС. Въпреки това, потребителите на практика не участват в управлението на системата. Управлението на електроенергийната система следва да се осъществява по разходоефективен начин, тъй като тези разходи се включват в мрежовите цени и се понасят от крайните потребители. Не се използват  възможностите и на агрегираните потребителски товари, които също имат място при пазарното управление на системата.

• Въвеждане на финансови мерки за компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид

България е една от страните, които не са въвели финансови механизми за компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид. При висок дял на производство от твърди горива в електроенергийния микс и нарастващи цени на въглеродните емисии, тежестта на непреките разходи върху енергоинтензивната индустрия нараства. Въвеждането на компенсаторни финансови мерки съгласно Насоките на Европейската комисия относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове ще подобри конкурентоспособността на българската енергоинтензивна индустрия, ще предотврати изтичане на въглерод и ще допринесе за пазарната стабилност, тъй като включените производства и отрасли са сред големите консуматори на електроенергия в страната. За България тези индустрии имат висок дял в обема на произведената продукция, в износа на стоки и осигуряват  важни продукти по веригите на стойността за националната и европейската икономика.

• Повишаване капацитета на националния регулатор

Националният регулатор в лицето на КЕВР има важна роля в регулиране на цените и взаимоотношенията между различните пазарни субекти. В тази насока се констатират пропуски и забавени решения, отстраняването на които може да бъде направено чрез законодателни промени за засилване на финансовия и кадрови потенциал на регулатора. Не се отстраняват и санкционират своевременно пазарни злоупотреби, нарушения на РЕМИТ и други възможни манипулации. Това важи с особена сила за сегментите, на които се осъществява краткосрочната търговия – „ден напред“ и „в рамките на деня“. Решенията се обявяват сред месеци, дори и години.