На фокус

Писмо на БАМИ и БФИЕК във връзка с Рамкова позиция на България по проекта на Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на ЕСТЕ след 2021 г.

 |  Прочетено: 287

ДО:                                                                                                                                                                    

ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ГОСПОЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ ДО:

ГОСПОДИН ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС НА Р. БЪЛГАРИЯ,

 

Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) са сдружения, представляващи българските предприятия от енергоинтензивните индустрии. Годишното потребление на електроенергия и природен газ на членовете на БФИЕК и БАМИ надхвърля 50% от потреблението на енергия от индустрията на страната. Това прави производствата силно зависими от цените на енергоносителите и от националните и европейски политики в областта на енергетиката и промените в климата.

За запазване на конкурентоспособността на тези индустрии в много от европейските страни се прилагат финансови механизми за компенсиране на разходи за въглеродни емисии в цените нa електрическата енергия. Това е регламентирано като позволена държавна помощ с приети от ЕК Насоки, действащи още от 2012 г. Понастоящем се провежда преглед и актуализация на това законодателство, обсъжда се нов проект на Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на ЕСТЕ след 2021 г. По този нов проект от Министерството на финансите е изпратена в ЕК Рамкова позиция на България. Въпреки, че не сме участвали в процеса на подготовка и съгласуване, каквато е нормалната европейска практика, след запознаване с този документ заявяваме нашата подкрепа на изложените тези и позиции. Те съвпадат с вижданията на българската енергоинтензивна индустрия, изразявани многократно пред българските институции и тези на ЕС.

В Рамковата позиция на Министерството на финансите се изразява пълно съгласие на нашата страна с поставените цели и мерки в Насоките за предоставянето на държавна помощ в контекста на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Дори се изразява безпокойство от редуцирания списък на допустимите отрасли след 2020 г. Отбелязва се, че много от енергоинтензивните отрасли, засегнати от явлението „изтичане на въглерод“ и получили специално внимание от Европейската комисия в контекста на „Зелената сделка“, не са част от списъка към Насоките до 2030 г. Констатира се, че тези отрасли имат съществен принос към износа и формирането на БВП на страната. Тази позиция отразява интересите на България за запазване на конкурентоспособността на националната икономика, в частност на енергоинтензивните индустрии в условията на повишаващи се разходи за въглеродни емисии.

Независимо от тази позиция България все още не предоставя компенсации за непреки разходи за въглеродни емисии съгласно Насоките за държавна помощ в контекста на ЕСТЕ за периода 2012-2020 г. За нейното прилагане едва през 2019 г. бяха подготвени допълнения към Закона за ограничаване на изменението на климата, внесени от Министерския съвет за разглеждане в Народното събрание и приети на първо гласуване. Въпреки минималния размер на помощта, те бяха отхвърлени на второ гласуване от Комисията по икономическа политика в края на февруари т.г. и все още не са внесени за второ гласуване в пленарна зала. 

Няма индикации дали България изобщо планира да въведе компенсации по действащите насоки до края на 2020 г., както и за периода до 2030 г. По този начин българските експортно ориентирани енергоинтензивни производства са лишени от възможността да използват разрешен от ЕК инструмент за запазване на конкурентоспособността. Този механизъм се прилага в 12 страни-членки на ЕС със значими за техните икономики производства и само България е изключение от тази добра практика.

От изложеното по-горе се констатира несъответствие между официалната позиция на България по политиките на ЕС и тяхното прилагане на практика, което е във вреда на националната икономика. В тази връзка се обръщаме към Вас с молба да разпоредите този въпрос да бъде разгледан отново от изпълнителната и законодателна власт за намиране на решение, включително и чрез подкрепа на политическо ниво. Разчитаме на бързи действия за приемане на подготвените законодателни промени за предоставяне на държавна помощ на българските енергоинтензивни индустрии от списъка към Насоките за държавна помощ в контекста на ЕСТЕ, както за периода до 2020 г., така и за следващия до 2030 г.

Вярваме, че официалните позиции на България по политиките на ЕС са и национални политики, а тяхното прилагане е приоритет за изпълнителната и законодателна власт.

 

С уважение:

 

Константин Стаменов                                                                                Антон Петров

Председател на Управителния съвет                                                 Председател на Управителния съвет

БФИЕК                                                                                                               БАМИ