На фокус

Обръщение на Андрей Слабаков към участниците на срещата на българските евродепутати с представители на базовата индустрия

 |  Прочетено: 293

Уважаеми присъстващи,

 

Откакто съм в Европейския парламент, неп­ре­къс­нато слушам за Зе­­лената сделка и съм впечатлен от многобройните изказвания. Ко­гато председателят на Европейската комисия, Ур­су­ла фон дер Ла­йен, я предложи, направи сравнение със стъпването на човек на Луната. Само че аз мисля, че тази мал­ка стъпка на ев­ро­пей­с­ки­те бюрократи може, да доведе до го­ля­ма крачка към съ­сип­ва­не­то на милиони човешки съдби.

 

От изказването на фон дер Лайен насам всички коментари за „Зе­ле­ната сделка“ представляват единствено пожелания, като в една ло­ша коледна картичка. Обещава се всичко, но никой не знае кон­кретно как да го постигне.

 

Някой слага магарето пред каруцата. Предлагат се мерки, които га­даят какъв ще е икономическият ефект от т.нар. „справедлив пре­ход“. Между другото, думата „справедлив“ е излишна. Логично е всяко едно предложение да бъде справедливо. Щом има нужда пре­ходът да се нарича „справедлив“, това ме изпълва със съм­не­ние. Този тип реторика силно ми напомня за партиен конгрес отпре­ди 1989 година. „Как смеете?!“, както казва малката Грета Тунберг.

 

Сценарият на „Зелената сделка“ очевидно е написан от графоман без познания за драматургия, който няма никакви наблюдения вър­ху реалния живот. И понеже подозирам кой е режисьорът, имам опа­сения, че жанрът, който клони към фантастика, е на път да се превърне в трагедия. Защо?

 

Ето ви най-малко три причини.

 

Първата. За реализация на този „филм“ се обещават 1 трилион ев­ро. Един от въпросите е откъде ще дойдат тези пари. Най-ло­гич­ният отговор е – от данъците на милиони хора, които сме ли­ши­ли от правото на труд. А и не само от техните...

 

Втората причина – говори се за технологии, които все още не са в състояние да решат енергийните проблеми. Още повече, че ние не разполагаме с тях и означава, че ще се наложи да си ги ку­пим.

 

И трето – споменават се някакви инвеститори, за които никой ни­що не знае. Нито сме ги виждали, нито сме ги чували. Тоест, ста­ва дума за предполагаеми инвеститори. Всъщност, това ми е ос­­нов­но­то притеснение в цялата „Зелена сделка“ - няма нищо кон­кретно и всичко е пожелателно. Въобще и по принцип! „Как сме­ете?!“, както казва Тунберг.

 

И понеже говорим за сделка, нека не се лъжем - в една нормална сделка двете страни трябва да бъдат равнопоставени. Иначе се нарича изнудване.

 

Така наречената „Европейска зелена сделка“ се отнася само и единствено за Европейския съюз. Останалата немалка част от Европа няма да участва. Не само от Европа – останалата част от света няма да участва!

 

Нивото на технологиите за производство на енергия от въз­об­но­вя­­еми и алтернативни източници все още не може да задоволи дори нуждите на Европейския съюз. Поддръжниците на „Зелената сделка“ се държат като вдъхновени комсомолци, които вярват без­­­резервно, че след прек­ва­ли­фи­ка­ция могат да превърнат ми­н­ьо­ри­те във висши администратори, IT-специалисти или прима-ба­ле­ри­­ни на „Болшой театр“. Давам тези примери, защото в противен слу­­чай заплатите им ще бъдат намалени поне три пъти. „Как сме­е­те?!“, както казва Грета.

 

В заключение, искам да подчертая, че аз не съм против идеята за „Зелената сделка“. Не ми харесва обаче начинът, по който тя се прави. Защото смятам, че трябва да има разумни и конкретни ре­шения за нейното осъществяване. Ще припомня, че ние, ев­ро­пей­ските депутати, сме из­брани в Европейския па­р­ла­­ме­нт, за да ре­шаваме проблемите на на­шите избиратели, а не да им създаваме но­ви.

 

Благодаря ви за вниманието!